Управление на ЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ

Всеки от нас е изградил система от правила и навици, които му помагат, да се справи с парите си по някакъв начин. някои успяват, други не съвсем.

МОЯТА ЦЕЛ Е:

• да ви помогна да повишите финансовата си грамотност;
• да споделя с вас тайната за кръговрата на парите и да ви науча да управлявате този процес;
• да ви науча как да изградите правилните навици по отношение на парите ви;
• да ви помогна да сложите в финансите си в ред;
• да бъда ваш съветник и помощник през целия процес;

Как се случи при мен?

Моят личен опит в тази сфера, беше следствие от финансова криза, която сполетя мен и моето семейство. Истината беше, че получавах достатъчно средства, но нямах и представа къде отиват. Когато получаваш редовно и немалка сума пари имаш илюзорното чувство, че можеш да си позволиш всичко. Имаш неограничен достъп до кредитни продукти и не правиш или по-точно не се замисляш, дали можеш да задоволиш поредното си желание. И така се случи. Ситуацията ме подтикна да потърся повече информация как да направя така, че това повече да не ми се случи.

Какво направих?

Със знанията и опита, които имах в областта на корпоративните финанси, започнах да записвам доходите на нашето семейство и за какво сме ги похарчили. За регистрирането им използвах компютъра /не е задължително/, който следеше тяхното движение. Първоначално това изискваше желание и воля, но постепенно се превърна в навик. В началото го правех почти всеки ден, а след това  – на два-три дни. Практиката ми показа, че колкото по-рядко записвах, толкова по-трудно ми беше да възстановя къде са отлетели парите. След 10 години мога да кажа, че оптималният вариант е веднъж седмично. За целта събирах касовите бележки и плащах при възможност с карта, за да проследя по-лесно движението след това. В края на всеки месец вече знаех какви и колко бяха моите доходи и най-важно – къде отиваха. Информацията, която получавах беше добра основа за взимане на оптимални решения, свързани с парите за следващите дни и месеци. С течение на времето започнах да намалявам и оптимизирам разходите си, както и да търся нови източници на доходи и парите започнаха бавно, но постоянно да се увеличават.

И още…

Последва търсене на информация какво да правя с тях, къде да ги вложа, за да получа повече приходи и да увелича източниците на доходи. Така се запознах с Робърт Кийосаки и неговите книги – „Богат татко, беден татко“, „Четирите потока на парите“, „Наръчник по инвестиране“. Тези книги ми помогнаха да разбера и приложа по-добре знанията, които вече имах в областта на счетоводството и финансите. Започнах, освен да съставям отчет за приходите и разходите, ежемесечно да правя личен баланс. Не беше трудно за мен, имайки предвид опита, който имах в съставянето на финансови отчети и се оказа доста полезно. Така ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, записвах своите приходи и разходи, съставях своите отчети и анализирах информацията, която те ми носеха.

Какво постигнах?

Резултатът беше, че парите се увеличаваха и се появяваха непрекъснато възможности за инвестиране. Разбрах основното, а именно че трябва да влагам парите си в активи, които в бъдеще ще са източник на нови доходи, а не в разходи, които не носят никаква полза. Не винаги нашите средства бяха достатъчни за появилата се възможност и аз, обмислено и с мярка, използвах кредити, които ми помагаха. /но за тях по-късно и по-подробно/. Оттогава изминаха повече от 10 години.

 Има ли момент, когато можем да спрем?

През този период имаше една година, която бях оставила записването и съставянето на отчети. Исках да намеря по лесен и по оптимизиран начин да правя това, но не се получи. За щастие, този период, не донесе съществени изменения във финансовото състояние на нашето семейство, но създаде в мен усещане за липса на информация и несигурност при вземане на решения, свързани с парите. Не беше трудно с воля и желание отново да се върна към старите изградени финансови навици. Осъзнах, че това ме мотивира за работа, прави ме целеустремена и спокойна.

Какво да направим, ако ни се струва, че това ще ни отнеме много време?

Към днешна дата, спокойно мога да кажа, че има много приложения, които са отличен помощник и ще правят все по-лесен този процес. Не ви препоръчвам японския метод „Какейбо“, изобретен още през 1904 г. от Хани Матоко /първата японска журналистка/, при който всичко се пише на ръка. При този метод не са необходими технологии, а само тефтер и химикал. Но защо „не“, ако някой го предпочете? Японците има с какво да ни служат за пример. Съществуват и банки, които имат приложения и го правят вместо нас. От нас се иска само малко усилие и желание. Явно вече няма да се налага събирането на касови бележки. По-късно ще говорим за тези възможности и ще дам конкретни примери.