Доходи и разходи: как решенията ни променят нашето благосъстояние

В предишната статия разгледахме личния баланс – какво притежаваме, какво дължим и каква е нашата нетна стойност към определен момент. Това е снимка на финансовото ни състояние.

Отчетът за доходите и разходите показва движението между две такива снимки. Той ни помага да разберем колко средства са постъпили, за какво са били използвани и как резултатът от тези решения е променил нетното ни състояние.

Връзката е пряка. Когато доходите са по-високи от разходите, имаме положителен резултат, който може да увеличи нетното ни състояние. Когато разходите надвишават доходите, възниква недостиг, който обикновено намалява натрупаното имущество или увеличава задълженията ни.

Затова не е достатъчно да знаем колко печелим. Важно е да знаем какво правим с парите, които получаваме.

Какво показва отчетът за доходите и разходите

Отчетът обхваща определен период, най-често един месец, и съдържа три основни елемента: доходи, разходи и резултат.

Зависимостта е проста:

Доходи − Разходи = Резултат

Когато резултатът е положителен, разполагаме с излишък. Когато е отрицателен, имаме недостиг.

Именно този резултат свързва отчета с личния баланс. Положителният резултат създава възможност да увеличим спестяванията си, да намалим задълженията си или да придобием активи. Отрицателният резултат ни принуждава да използваме натрупани средства, да продадем актив или да поемем ново задължение.

С други думи, отчетът показва не само какво се е случило с парите през месеца. Той обяснява защо нетното ни състояние се увеличава или намалява.

Какво е доход

Доход е всяко постъпление, което увеличава средствата ни, без едновременно с това да създава задължение в същия размер. Доходи са заплатата, хонорарите, пенсията, полученият наем, лихвите, дивидентите и възнагражденията от допълнителна дейност.

За целите на планирането е полезно да разграничаваме сигурните от променливите доходи.

Сигурните доходи постъпват регулярно и са сравнително предвидими. Такива са заплатата, пенсията и наемът по дългосрочен договор. Променливите доходи се получават нередовно или са в различен размер – например бонуси, хонорари, комисиони и приходи от допълнителна работа.

Постоянните ни ангажименти е разумно да бъдат покривани със сигурни доходи. Когато разчитаме на бъдещ бонус или на друго несигурно постъпление, за да платим текущите си разходи, поставяме финансовото си равновесие в зависимост от събитие, което може и да не настъпи.

Важно е да знаем и какво не е доход. Полученият заем не е доход, въпреки че парите постъпват по сметката ни. Срещу тях възниква задължение в същия размер. Продажбата на актив също не е доход в пълния размер на получената сума, защото заменяме един актив с друг – например автомобил срещу пари.

Това разграничение ни предпазва от погрешното усещане, че разполагаме с повече средства, отколкото действително сме създали.

Трите основни групи разходи

За да разберем как решенията ни влияят върху нашето благосъстояние, можем да разделим плащанията си на три основни групи: задължителни, инвестиционни и други разходи.

Задължителните разходи осигуряват нормалното функциониране на домакинството и изпълнението на поетите ангажименти. Към тях спадат жилището, храната, комуналните услуги, здравеопазването, необходимият транспорт, данъците, застраховките и плащанията по кредити. Част от тези разходи са постоянни, а други се променят всеки месец, но не могат да бъдат избегнати без сериозна промяна в начина ни на живот.

Инвестиционните разходи са средствата, които насочваме към бъдещето. Това могат да бъдат инвестиции във финансови активи, имот, собствен бизнес, образование или професионална квалификация. Общото между тях е очакването да създадат бъдещ доход, да повишат стойността си или да увеличат способността ни да получаваме по-високи доходи.

Другите разходи са свързани предимно с настоящото потребление и личните ни желания – развлечения, пътувания, хобита, покупки, хранене навън и други дейности, които правят живота ни по-приятен.

Това не означава, че трябва да се отказваме от тях. Целта е да виждаме ясно каква част от дохода използваме за настоящето и каква част насочваме към бъдещето.

Разход или преобразуване на един актив в друг

Не всяко плащане намалява нетното ни състояние по един и същ начин.

Когато платим за храна, почивка или развлечение, средствата са използвани за текущо потребление. Когато купим финансов актив или имот, парите също напускат банковата ни сметка, но на тяхно място придобиваме друг актив.

Следователно инвестирането е изходящ паричен поток, но не е обикновен потребителски разход. То преобразува един актив – наличните пари – в друг актив, който може да носи доход или да увеличи стойността си с времето.

Именно тук се проявява разликата между харченето и изграждането на благосъстояние. Ако използваме целия си доход само за потребление, финансовото ни състояние трудно ще се промени, независимо колко печелим. Ако системно насочваме част от дохода към активи, които създават стойност, постепенно изграждаме основата на бъдеща финансова независимост.

Разбира се, всяка инвестиция носи риск и няма гаранция, че стойността ѝ непременно ще се увеличи. Затова решенията трябва да бъдат съобразени с целите, срока, необходимостта от ликвидни средства и готовността ни да понесем временна загуба.

Как кредитите влияят върху нетното състояние

Вноската по кредит съдържа две различни части – главница и лихва.

Лихвата е разход. Тя представлява цената, която плащаме за използването на чужди средства. Главницата не е разход в същия смисъл, защото с нея намаляваме свое задължение.

За месечния бюджет цялата вноска е плащане и трябва да бъде предварително осигурена. За да проследяваме правилно нетното си състояние обаче, трябва да разграничим лихвата от погасената главница. Лихвата намалява резултата, докато погасената главница намалява задълженията и по този начин подобрява личния баланс.

Какво правим с положителния резултат

Когато доходите ни са по-високи от разходите, излишъкът може да бъде насочен към спестявания, погасяване на задължения или придобиване на активи.

И в трите случая средствата не се използват за текущо потребление, а допринасят за подобряване на финансовото ни състояние. Разликата е в тяхната ликвидност, доходност и риск.

Спестяванията ни осигуряват сигурност и бърз достъп до средства. Предсрочното погасяване на кредит намалява задълженията и бъдещите лихви. Инвестициите могат да създадат допълнителен доход или увеличение на стойността в по-дълъг период.

Най-подходящият избор зависи от конкретното финансово състояние. Ако нямаме резерв, първата задача на излишъка е да го изгради. Ако имаме скъпи задължения, може да бъде по-разумно първо да ги намалим. Едва след това можем устойчиво да насочваме по-голяма част от средствата към инвестиции.

Когато резултатът е отрицателен

Недостигът означава, че разходите са надвишили доходите. Той може да бъде покрит от спестявания, чрез продажба на актив, с нов заем или чрез отлагане на плащане.

Един месец с недостиг не е непременно проблем. Причината може да бъде предварително планиран ремонт, годишна застраховка, медицински разход или временно намаление на дохода.

Постоянният недостиг обаче е предупреждение, че начинът ни на живот не отговаря на финансовите ни възможности. Ако не предприемем промяна, той постепенно ще намали спестяванията ни, ще увеличи задълженията и ще влоши нетното ни състояние.

Бюджетът е рамка за постигане на целта

Отчетът показва какво вече се е случило. Бюджетът определя какво искаме да се случи.

Бюджетът е рамката, която предварително поставяме пред собствените си решения. Чрез него определяме каква част от дохода ще покрива задължителните разходи, каква част ще бъде използвана за останалите ни потребности и каква част ще бъде насочена към спестяване, погасяване на задължения и придобиване на активи.

Следователно бюджетът не е само таблица и не е ограничение, наложено отвън. Той е практическият план, чрез който превръщаме финансовата си цел в конкретни месечни действия.

Златното правило 50/30/20

Добра отправна точка е правилото 50/30/20. Според него приблизително 50% от дохода се използват за задължителни нужди, до 30% – за останалите разходи и желания, а поне 20% се насочват към спестяване, погасяване на задължения и инвестиции.

Това съотношение не е задължителна формула и трябва да бъде съобразено с размера на дохода, семейното положение и конкретните цели. При по-ниски доходи задължителните разходи могат да заемат по-голям дял. При високи задължения е разумно по-голяма част от средствата да бъде насочена към тяхното погасяване. При по-високи доходи процентът за спестяване и инвестиране може да бъде значително увеличен.

Ценността на правилото не е в точните проценти, а в дисциплината да отделяме част от всеки доход за бъдещето. Когато прилагаме тази рамка последователно, не увеличаваме разходите си със същата скорост, с която растат доходите ни, а постепенно натрупваме резерви, намаляваме задълженията и придобиваме активи.

Така положителният резултат не остава случайност, а се превръща в предварително планирана част от личната ни финансова система.

По-важен от формулата е навикът

Нито една формула няма да работи, ако не знаем какво реално се случва с парите ни. Затова по-важен от избрания модел е навикът редовно да отчитаме, наблюдаваме и анализираме своите доходи и разходи.

Самото записване на операциите променя поведението. То ни показва къде изтичат средства, кои разходи се повтарят, каква част от дохода използваме за настоящето и каква част отделяме за бъдещето. Това ни позволява да вземаме решения въз основа на факти, а не на усещане.

Финансовият ред не се създава с еднократно изготвен бюджет. Той се създава чрез последователен процес: отчитаме, сравняваме с плана, установяваме отклоненията и коригираме поведението си.

Именно този навик е основата на добрите финансови решения.

Започни с наблюдение

През първия месец не се опитвай да създадеш идеален бюджет. Първо установи реалното си финансово поведение.

Записвай всяко постъпление и всяко плащане, независимо дали е извършено в брой, с карта или по банков път. В края на месеца разпредели плащанията на задължителни, инвестиционни и други разходи.

Изчисли резултата и виж каква част от дохода е останала за спестяване, намаляване на задълженията или придобиване на активи. След това актуализирай личния си баланс и провери как решенията през месеца са променили нетното ти състояние.

Не търси идеалните числа. Търси истинските числа. Те са основата, върху която можеш да изградиш работещ бюджет и да започнеш съзнателно да увеличаваш своето благосъстояние.

Истинската цел е свободата

Финансовата свобода не означава просто да притежаваме повече пари. Тя означава да разполагаме с повече избор.

Избор дали да приемем всяка предложена работа. Избор дали да отделим време за семейството си. Избор дали да се посветим на кауза, професионално развитие или дейност, която носи полза на обществото. Избор как да разпределяме най-ценния си и невъзстановим ресурс – времето.

Този избор не се създава с едно голямо финансово решение. Той се изгражда постепенно чрез навика да наблюдаваме парите си, да планираме тяхното използване и да насочваме част от всеки доход към бъдещето.

Личният баланс ни показва къде се намираме. Отчетът за доходите и разходите обяснява как сме стигнали дотам. Бюджетът определя накъде искаме да продължим.

Когато използваме и трите инструмента последователно, парите престават да бъдат само средство за покриване на текущи разходи. Те се превръщат в средство за изграждане на сигурност, благосъстояние и свобода.